Измерване на радиационна доза с Гайгерови броячи
Ядрените разпади са случаен процес, който, бидейки непредвидим, създава определени проблеми при опитите да се измерва нивото на радиация с добра прецизност.
За илюстрация, нека сме разположили Гайгер-Мюлеров брояч със СТС-5 тръба в една нормална стая, в която йонизиращата радиация е 0.14 микросиверта за час (µSv/h). Предвид чувствителността на конкретния вид тръби, бихме очаквали броячът да отчете около 25 ядрени разпада (разряда) в рамките на точно една минута (съкратено: „25 CPM“ — „25 counts per minute“). Конвертирането между радиационен поток (в µSv/h) и CPM става по формулата

като числото 175.4 е специфично за този модел тръби и указва тяхната чувствителност. Изглежда просто, но дяволът е в детайлите и по-точно в значението на "около 25".
Съвсем реалистично, и без да има никаква промяна в стаята, може да отчетем 20 разряда, вместо 25. Или дори 17. А може би 30! Ако се вгледате в диаграма (като долната), показваща разрядите, маркирани спрямо времето, ще откриете области на "сгъстявания" и "разреждания", които са причинени изцяло от случайния характер на разрядите (самият радиационен поток не се мени). Отклонението от очакваното число 25 изразява факта, че нашата минута е обхванала по-гъста или по-рехава област. Би било вече съмнително, ако отчетем, примерно, 4 CPM: тогава може би имаме проблем в захранването, или е дефектна тръбата. Аналогично, ако видим 100 CPM или 1000 CPM при очаквани около 25, то отново, или уредът е дефектен, или радиацията е доста по-висока.
Възниква въпросът къде да сложим границата между "просто случайност" и "вече е съмнително"? Отговор ни дава статистиката, и по-конкретно т.нар. Поасонови процеси [1]разпределението на Поасон описва точно такъв вид естествени събития, като дори най-честият пример в енциклопедиите е именно ядреният разпад. Статистиката работи с доверителни интервали: когато правим някакво твърдение на базата на статистически методи, то не може да бъде азбучна истина, а е само много вероятно да бъде вярно, и именно тази вероятност е известна. В статистическата практика, често за това ниво на достоверност се избира 95%, т.е. нашето твърдение има само 5% вероятност да бъде невярно. Изчисляването става по доста сложни формули:[2]взети от Wikipedia, при заместване с k=25 и α=0.05. Изчисленията не са тривиални, понеже ползват статистически функции - споменатите в статията квантилни функции на Хи-квадрат разпределението

в които, ако заместим за 95% ниво на достоверност и 25 CPM, на практика бихме могли да видим между 16 и 37 разпада в минута (т.е., с 95% вероятност можем да твърдим, че при 0.14 µSv/h радиация, ще видим между 16 и 37 CPM, вместо очакваните точно 25). Това е ужасно голям интервал! 37 е 1.5 пъти повече от 25, т.е. неточността е някъде ±50%. Респективно, нашият Гайгеров брояч, ако отчете наистина 25-те разряда, ще покаже чинно 0.14 µSv/h (по формула (1)), но ще "знае", че показанието е с вариация 50% и на практика втората цифра след десетичната точка е в ръцете на случайността (реалният диапазон вероятни стойности на радиацията са [0.09 — 0.21] µSv/h, както можете да сметнете с калкулатора по-долу). По същата причина, в реални условия нашите броячи ще показват вариращи стойности (между 0.09 и 0.21), което е в реда на нещата. Увеличаването на периода за усредняване над 1 минута би направило уреда твърде неудобен за ползване в повечето случаи[3]а и за да има смисъл, увеличението трябва да е драстично, както ще видите по-долу [4]нещата са още по-лоши ако вземете предвид и доверителния интервал. При 95% достоверност и очаквани 25 CPM средно ние бихме могли да видим и 15 разпада, или 39, отново само заради непредсказуемия характер на разпадите - но вероятността това да се случи е само 5%. Това ще рече, че ако си записвате бройките всяка минута в рамките на час в същата стая с 0.14 µSv/h, средно в 3 от минутите ще видите стойности под 16 или над 37 (и показания на уреда под 0.09 и над 0.21)..
Как нещата биха могли да се подобрят?
- По-дълго измерване: ако в същата стая измерваме разпадите за 1 час, то оценката за средната радиация за това време би била значително по-прецизна. Интуитивно можем да си го обясним с това, че зоните на разреждане и сгъстяване на разпадите са много повече и се балансират до голяма степен за по-дълги времеви периоди. Действително, в рамките на един час бихме очаквали 25*60 = 1500 разряда, което по формула (2) ни дава интервал между 1425 и 1577 при 95% достоверност. Вариацията вече е само 5%, което отговаря на радиация в рамките на [0.14 — 0.15] µSv/h.
- По-висока радиация: трансатлантически полет, 11 хиляди метра височина. Радиацията от космическите лъчи в тези слоеве на атмосферата е значителна, над 3 µSv/h. Нека приемем, че е 3.5 µSv/h. Очакваният среден брой разпади в минута е 614. На това отговаря интервал от 566 до 664 разпада при 95% доверителност, или [3.2 — 3.8] µSv/h - около 8% точност, дори за краткия интервал от 1 минута измерване.
Изводът е, че с измерването на по-голям брой разпади се тушира статистическата несигурност. Точността се повишава в релация О(1/√N) с броя - трябва да измерите 100 пъти повече разпади (или 100 пъти по-дълго време при равни други условия) за да подобрите точността 10 пъти[5] Този феномен е често срещан при измерване на дискретни физически процеси и е познат като Shot Noise.
В заключение, базираните на тръбите СТС-5/СБМ-20 уреди са значително неточни само при ниски нива на радиация и за кратки периоди от време, но точността може да се повиши при усредняване за по-дълги интервали. При естествен фон ще ни трябват 20 минути за ±10%, малко над час за ±5% и около 30ч за ±1%[6]Груба оценка за грешката от shot noise при N разряда и 95% доверителност е ±(200/√N)%. За по-точни сметки - ползвайте калкулатора долу..
Съществуват и уреди с по-висока прецизност за кратки периоди от време. Те разчитат на по-висока чувствителност, заради по-голямата геометрия на датчика или ползването на друг принцип[7]например, фотоумножителни тръби. Разбира се, това обуславя доста по-високата им цена.
Прецизни (дългосрочни) измервания на фонова радиация с уредите LVA Geiger Counter 1.5 / 2.0 / 2.1
Тук ще очертаем препоръчваната от LVA процедура за прецизни измервания в режима "чист ГМ брояч". Освен самия брояч, процедурата изисква единствено точен часовник или таймер.
- Поставете уреда на желаното място. Ако сте го внесли от външна среда му оставете 10 минути да се кондиционира;
- Включете уреда и оставете 1-2 минути да достигне работна температура на ключовите компоненти;
- Запишете бройката разряди в поле (1) в калкулатора долу и в същото време пуснете таймера;
- В процеса на измерване не е необходимо дисплеят или звуковата индикация на уреда да са активни - можете да ги изгасите с цел икономия на батерии;
- След изтичане на желаното време, новата бройка разряди запишете в поле (2) и спрете таймера;
- Ако сте отчели повече от 10000 разряда, те ще са показани във вид xx.xx - например показание "12.56" означава между 12560 и 12569 разряда.
- Запишете времето от таймера в полетата (3) (не е необходимо да бъдете стриктни; въведена стойност от 80 минути ще бъде сметната вярно като час и 20 минути);
- Изберете вида тръба;
- Натиснете "изчисли" - резултатите ще се появят по-долу.
Забележки:
- За дългосрочни измервания от над 1 ден, и особено ако измерването е в проветряема стая в къща или блок на нисък етаж, грешката всъщност ще се доминира от дневната вариация на естествения фон - т.е. след даден момент, дължината на измерването не гаранира прецизност на резултата. По тази причина в LVA считаме за ненужно за измерване на естествен фон за периоди, отговарящи на повече от 5000 разряда, тъй като подобрение в точността след този момент няма;
- За много прецизни измервания, LVA препоръчва да захранвате уреда от стабилизиран токоизправител;
Калкулатор
Резултати
Средната радиация за периода е около (±%).
Точният интервал при % доверителност е от до .
Поетата доза е (±%).